Вълшебна приказка...

Вълшебна приказка...

(внезапен каприз)

Остров във морето нейде

във вълните скрит... Незнаен...

Сутрин във зората грейвал,

вечер гаснел в мрак потаен...

Там живеела Жар-Птица –

тази, в приказките дето

се превръща във девица –

със вълшебство над морето...

Ако ураган принуди

котва там моряк да хвърли –

ято пъстри пеперуди

пърхащи го срещат първи...

И след дивите стенания

на вълните ураганни,

там със първите послания

с кротка нежност ще го грабне...

А вълшебства между палмите

скрити чакат го със тайнството

на легендите от псалмите  

оживяващи  пространството...

Имало и фар на острова

(продължава се в легендата!)

нощем осветявал просто

той мъглата... Непрогледната...

А Прекрасната девица

много тъжна и самотна

се превръщала във птица

устремна към хоризонта...

Там отивала да търси

тя и кораби разбити,

бурята преди да свърши

и с моряци във вълните...

... В кръчмите моряшки вечер,

щом и ромът не пресъхва

и легендите са вечни,

и моряците отдъхват:

– всеки чака търпеливо

(с чаша във ръка, в редица!)

да разкаже, как на живо

любил някога Жар – Птица...

... От небето като мълния

с поривите си внезапни –

мрака осветила с пълния

блясък от крилата златни...

Озовал се сам в легендата,

продължавал в транс моряка

да разказва как с протегната

длан го жарнала тя кратко...

А това, което после

случило се е: Легендата,

във която вярват о́ще

всички Скитници в моретата...

Той на сутринта учуден

дълго търкал си очите –

да повярва, че е буден

и реални са мечтите...

Бил на екзотичен остров

с изумрудена лагуна...

Трепкало морето просто –

както отзвучала струна...

Мургави девици голи

къпели се във морето

и лудували на воля

от безумна страст обзети...

И се гонели с делфини,

там в лагуната вълшебна...

И разбирали се с фини

звуци, някак извънземни...

Птици стрелкали се с песни    

както в Утрото на Рая...

Тъй наивни, но чудесни

в устремът си към Безкрая!...

Тук легендата не свършва

и да свърши рома даже...

Вярата не се прекършва

в следващите екипажи...

Суеверни са моряците,

тъй като необяснимо

гаснат някога маяците

и Брегът недостижим е...

А молитвите към бога

в урагана са безсмислени!...

... Те в Неръкотворен Огън

вярват в тия дни единствено!...

Но и всичките маяци

да угаснат във Стихията,

могат старите моряци

бряг и кръчма да открият...

  *     *     *    *     *     *

...А мечтата им красива

за Жар-птицата вълшебна –

е́то векове е жива

във чаровната легенда!...

09.12.2019.