10 дек. 2019 г., 00:10

Вълшебна приказка... 

  Поэзия » Другая
365 0 1

 

Вълшебна приказка...

(внезапен каприз)

 

Остров във морето нейде

във вълните скрит... Незнаен...

Сутрин във зората грейвал,

вечер гаснел в мрак потаен...

 

Там живеела Жар-Птица

тази, в приказките дето

се превръща във девица

със вълшебство над морето...

 

Ако ураган принуди

котва там моряк да хвърли

ято пъстри пеперуди

пърхащи го срещат първи...

 

И след дивите стенания

на вълните ураганни,

там със първите послания

с кротка нежност ще го грабне...

 

А вълшебства между палмите

скрити чакат го със тайнството

на легендите от псалмите  

оживяващи  пространството...

 

Имало и фар на острова

(продължава се в легендата!)

нощем осветявал просто

той мъглата... Непрогледната...

 

А Прекрасната девица

много тъжна и самотна

се превръщала във птица

устремна към хоризонта...

 

Там отивала да търси

тя и кораби разбити,

бурята преди да свърши

и с моряци във вълните...

 

... В кръчмите моряшки вечер,

щом и ромът не пресъхва

и легендите са вечни,

и моряците отдъхват:

 

– всеки чака търпеливо

(с чаша във ръка, в редица!)

да разкаже, как на живо

любил някога Жар – Птица...

 

... От небето като мълния

с поривите си внезапни 

мрака осветила с пълния

блясък от крилата златни...

 

Озовал се сам в легендата,

продължавал в транс моряка

да разказва как с протегната

длан го жарнала тя кратко...

 

А това, което после

случило се е: Легендата,

във която вярват о́ще

всички Скитници в моретата...

 

Той на сутринта учуден

дълго търкал си очите

да повярва, че е буден

и реални са мечтите...

 

Бил на екзотичен остров

с изумрудена лагуна...

Трепкало морето просто

както отзвучала струна...

 

Мургави девици голи

къпели се във морето

и лудували на воля

от безумна страст обзети...

 

И се гонели с делфини,

там в лагуната вълшебна...

И разбирали се с фини

звуци, някак извънземни...

 

Птици стрелкали се с песни    

както в Утрото на Рая...

Тъй наивни, но чудесни

в устремът си към Безкрая!...

 

Тук легендата не свършва

и да свърши рома даже...

Вярата не се прекършва

в следващите екипажи...

 

Суеверни са моряците,

тъй като необяснимо

гаснат някога маяците

и Брегът недостижим е...

 

А молитвите към бога

в урагана са безсмислени!...

... Те в Неръкотворен Огън

вярват в тия дни единствено!...

 

Но и всичките маяци

да угаснат във Стихията,

могат старите моряци

бряг и кръчма да открият...

                             

  *     *     *    *     *     *

...А мечтата им красива

за Жар-птицата вълшебна

е́то векове е жива

във чаровната легенда!...

 

09.12.2019.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "... всеки чака търпеливо
    (с чаша във ръка, в редица!)
    да разкаже, как на живо
    любил някога Жар – Птица..." Хубава легенда!
Предложения
: ??:??