Аз когато бях дете на три 
палувах и мислех за игри. 
А всяка вечер баба ми
вълшебни приказки реди! 

За феички и принцеси, 
за замък с плътни завеси,
за орисници добри, 
магьосници много зли... 

С вълшебна пръчка всички
правеха и добро и злинички. 
Оттогава силно замечтах 
такава пръчка да имам аз. 

Да сбъдвам смело мечти, 
да наказвам които са зли. 
Да превърна в тиквички
дребнавите душички.

И като станах аз вече на пет
намерих в един бабин бюфет
пръчка, тънка и здрава, 
даже много корава. 

Веднага с радост реших,
че вълшебството открих. 
Какво да правя сега? 
Трябва да я проверя! 

С вълшебната пръчка,
без да вдигам глъчка 
ударих по своята глава, 
ама така ме заболя, 

че не разбрах в принцеса сега
не се ли превърнах на мига? 
Добре, че баба ми ме спря 
и целуна лудата ми глава. 

Че намерила точилка бях
вълшебна, за чудо и за смях!
Така от малка вече знам, 
да потушавам този плам. 

Понякога от вълшебства боли, 
да не го забравяш това и ти!
По-добре с труд и старание
да постигаме всяко желание. 

На вълшебни пръчки не разчитам, 
но трябваше тогава да опитам!
Сега вече твърдо знам:
вълшебство е всеки сам!

Животът ни е добра магия, 
която ние трябва да открием
и да правим много добрини, 
така винаги ще ни върви.