3 июл. 2024 г., 15:00

Вълшебна пръчка

770 1 1


Аз когато бях дете на три 
палувах и мислех за игри. 
А всяка вечер баба ми
вълшебни приказки реди! 

 

За феички и принцеси, 
за замък с плътни завеси,
за орисници добри, 
магьосници много зли... 

 

С вълшебна пръчка всички
правеха и добро и злинички. 
Оттогава силно замечтах 
такава пръчка да имам аз. 

 

Да сбъдвам смело мечти, 
да наказвам които са зли. 
Да превърна в тиквички
дребнавите душички.

 

И като станах аз вече на пет
намерих в един бабин бюфет
пръчка, тънка и здрава, 
даже много корава. 

 

Веднага с радост реших,
че вълшебството открих. 
Какво да правя сега? 
Трябва да я проверя! 

 

С вълшебната пръчка,
без да вдигам глъчка 
ударих по своята глава, 
ама така ме заболя, 

 

че не разбрах в принцеса сега
не се ли превърнах на мига? 
Добре, че баба ми ме спря 
и целуна лудата ми глава. 

 

Че намерила точилка бях
вълшебна, за чудо и за смях!
Така от малка вече знам, 
да потушавам този плам. 

 

Понякога от вълшебства боли, 
да не го забравяш това и ти!
По-добре с труд и старание
да постигаме всяко желание. 

 

На вълшебни пръчки не разчитам, 
но трябваше тогава да опитам!
Сега вече твърдо знам:
вълшебство е всеки сам!

 

Животът ни е добра магия, 
която ние трябва да открием
и да правим много добрини, 
така винаги ще ни върви. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....