5 abr 2018, 1:32

Вълшебната флейтистка

  Poesía
757 0 3

Вълшебната флейтистка

 

Под сянката на градското дърво,
на пейката приседнал на пусия,
минути десет имах да убия.

 

Търговците ухажваха със стока и усмивки,
потърсилите хлад по магазините,
слънчасали, случайни минувачи,
а гълъбите клъвваха трохи, от сандвичи и дюнери арабски,
когато там на ъгъла,
на "Пиротска" и "Самуил",
нагласяйки си нотните листа,
момиче с флейта
Бах засвири.

 

Заслушан в хубавата музика,
загледан в нейното стебло,
не беше нужно мерник да държа.
Минутите и скуката сами умираха,
но там на ъгъла, се случваше живот.

 

Туристи спираха се да я слушат,
дори отбор от хулигани,
зад мен жена, от третия етаж,
монета хвърли:
"Момче, предай нататък, моля!"

 

Там, всички ние,
в жегата случайни минувачи,
под пръстите и устните й оживяхме,
наум мелодията пяхме
и срещу едно метално левче само,
си купихме наслада,
която даже днес не отминава!

 

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....