5 апр. 2018 г., 01:32

Вълшебната флейтистка

763 0 3

Вълшебната флейтистка

 

Под сянката на градското дърво,
на пейката приседнал на пусия,
минути десет имах да убия.

 

Търговците ухажваха със стока и усмивки,
потърсилите хлад по магазините,
слънчасали, случайни минувачи,
а гълъбите клъвваха трохи, от сандвичи и дюнери арабски,
когато там на ъгъла,
на "Пиротска" и "Самуил",
нагласяйки си нотните листа,
момиче с флейта
Бах засвири.

 

Заслушан в хубавата музика,
загледан в нейното стебло,
не беше нужно мерник да държа.
Минутите и скуката сами умираха,
но там на ъгъла, се случваше живот.

 

Туристи спираха се да я слушат,
дори отбор от хулигани,
зад мен жена, от третия етаж,
монета хвърли:
"Момче, предай нататък, моля!"

 

Там, всички ние,
в жегата случайни минувачи,
под пръстите и устните й оживяхме,
наум мелодията пяхме
и срещу едно метално левче само,
си купихме наслада,
която даже днес не отминава!

 

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...