Вълшебно
Вълшебно е, когато сутрин отворя очи
и с надежда усмивка на лицето ми грейне.
Вълшебно е, когато ме гали слънцето с лъчи
и лястовичка бяла на дървото пейне.
И пухкави облачета бягат по небето,
забравили за грижата на тъмни дни;
И сграбчени в прегръдка нежна, синя
дочуват шепот от далеч – върви, върви!
Върви натам, където е сърцето,
върви да предадеш любов безчет.
Върви към слънцето, тревата росна, към полето,
раздай прегръдката ми топла ти навред.
И блага вест ти донеси ми
от райски кът, непобедим,
да зная аз как пази той духа ми,
който и далеч остава несломим.
И тук отново в мрачна нощ да се пробудя,
аз знам, че утро ново скоро ще зове
вълшебни думи за неземна обич,
която ще премине всички светове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дарина Петрова Todos los derechos reservados
