Вълшебно е, когато сутрин отворя очи

и с надежда усмивка на лицето ми грейне.

Вълшебно е, когато ме гали слънцето с лъчи

и лястовичка бяла на дървото пейне.

И пухкави облачета бягат по небето,

забравили за грижата на тъмни дни;

И сграбчени в прегръдка нежна, синя

дочуват шепот от далеч – върви, върви!

Върви натам, където е сърцето,

върви да предадеш любов безчет.

Върви към слънцето, тревата росна, към полето,

раздай прегръдката ми топла ти навред.

И блага вест ти донеси ми

от райски кът, непобедим,

да зная аз как пази той духа ми,

който и далеч остава несломим.

И тук отново в мрачна нощ да се пробудя,

аз знам, че утро ново скоро ще зове

вълшебни думи за неземна обич,

която ще премине всички светове.