Вълшебно
Вълшебно е, когато сутрин отворя очи
и с надежда усмивка на лицето ми грейне.
Вълшебно е, когато ме гали слънцето с лъчи
и лястовичка бяла на дървото пейне.
И пухкави облачета бягат по небето,
забравили за грижата на тъмни дни;
И сграбчени в прегръдка нежна, синя
дочуват шепот от далеч – върви, върви!
Върви натам, където е сърцето,
върви да предадеш любов безчет.
Върви към слънцето, тревата росна, към полето,
раздай прегръдката ми топла ти навред.
И блага вест ти донеси ми
от райски кът, непобедим,
да зная аз как пази той духа ми,
който и далеч остава несломим.
И тук отново в мрачна нощ да се пробудя,
аз знам, че утро ново скоро ще зове
вълшебни думи за неземна обич,
която ще премине всички светове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Петрова Всички права запазени
