Нощта съблече черния костюм
и светла дреха утрото облече.
На изгрева златистият парфюм
разсейваше съня от тази вечер.
Приказката почваше сега.
Вятърът засвири романтично,
а танцът на зелените листа
внушаваше и вяра, и обичане...
Денят като молитва бе красив.
Огрян от слънце, светеше усмихнат.
Той сякаш бе един любовен стих,
от който и мечтите ни притихват. ...