Вълшебно споделено
Нощта съблече черния костюм
и светла дреха утрото облече.
На изгрева златистият парфюм
разсейваше съня от тази вечер.
Приказката почваше сега.
Вятърът засвири романтично,
а танцът на зелените листа
внушаваше и вяра, и обичане...
Денят като молитва бе красив.
Огрян от слънце, светеше усмихнат.
Той сякаш бе един любовен стих,
от който и мечтите ни притихват.
И тръгна бавно някъде напред,
а слънцето го следваше смирено.
Ухаеше от него на късмет
и на любов, вълшебно споделена.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
