Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва
по някаква невидима спирала.
Богинята на любовта чрез знак посочва
спасителния пристан, твое тяло.
Приемам те - съдбовен дар в живота,
брюнетно-русо влюбено момиче.
Дори да си последната Голгота
с цвета на първо никнещо кокиче.
Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
и аз съм част от твоето трептене...
Не съществува помежду ни разстояние,
а двамата сме общо вдъхновение.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Андромаха, аз си мисля, че тялото е нещо като музикален инструмент, на който любовта може да изсвири красиви мелодии. Чрез него се извършва продължението й във физическия свят. Разбира се да се редуцира любовта до тялото означава едно незаслужено нейно принизяване. Тя е преди всичко сливане на душите, а едвам тогава и на телата, за да бъде напълно завършено Сливането:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=320986
Приятна вечер на всички!