Вълшебно вдъхновение
Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва
по някаква невидима спирала.
Богинята на любовта чрез знак посочва
спасителния пристан, твое тяло.
Приемам те - съдбовен дар в живота,
брюнетно-русо влюбено момиче.
Дори да си последната Голгота
с цвета на първо никнещо кокиче.
Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
и аз съм част от твоето трептене...
Не съществува помежду ни разстояние,
а двамата сме общо вдъхновение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
