Вълшебство

17 ene 2013, 6:51

Poesía » Otra

790 0 2

Сънувах често чуден сън -

издигам се, летя във небесата

и истински са на раменете ми крилата.

И приказно е, като малка птица съм

и дишам леко, с пълна гръд,

а звездното небе е близо,

отдолу светлинки трептят.

Притихнал е градът,

заспали са нивята.

Кръжа над сънения град

и кацам за почивка кратка,

а златните звезди блестят

и мамят погледа нататък..

Събуждам се замаяна, щастлива

и още чувствам шеметния полет...

И тръпнеща, с мечта красива -

отново пак да полетя на воля...

***

Отдавна вече не летя.

Остана само светъл спомен,

копнежът по едно вълшебство,

да се завърнеш в свойто детство.

Да се превърнеш пак в дете,

което може да мечтае

да полети с криле в безкрая...

16.01.2013 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.