17 ene 2013, 6:51

Вълшебство

  Poesía » Otra
997 0 2

Сънувах често чуден сън -

издигам се, летя във небесата

и истински са на раменете ми крилата.

И приказно е, като малка птица съм

и дишам леко, с пълна гръд,

а звездното небе е близо,

отдолу светлинки трептят.

Притихнал е градът,

заспали са нивята.

Кръжа над сънения град

и кацам за почивка кратка,

а златните звезди блестят

и мамят погледа нататък..

Събуждам се замаяна, щастлива

и още чувствам шеметния полет...

И тръпнеща, с мечта красива -

отново пак да полетя на воля...

***

Отдавна вече не летя.

Остана само светъл спомен,

копнежът по едно вълшебство,

да се завърнеш в свойто детство.

Да се превърнеш пак в дете,

което може да мечтае

да полети с криле в безкрая...

 

16.01.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...