Вълшебство
Сънувах често чуден сън -
издигам се, летя във небесата
и истински са на раменете ми крилата.
И приказно е, като малка птица съм
и дишам леко, с пълна гръд,
а звездното небе е близо,
отдолу светлинки трептят.
Притихнал е градът,
заспали са нивята.
Кръжа над сънения град
и кацам за почивка кратка,
а златните звезди блестят
и мамят погледа нататък..
Събуждам се замаяна, щастлива
и още чувствам шеметния полет...
И тръпнеща, с мечта красива -
отново пак да полетя на воля...
***
Отдавна вече не летя.
Остана само светъл спомен,
копнежът по едно вълшебство,
да се завърнеш в свойто детство.
Да се превърнеш пак в дете,
което може да мечтае
да полети с криле в безкрая...
16.01.2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Биразова Всички права запазени
