10 dic 2006, 10:02

вълшебство

  Poesía
1K 0 15
вълшебство




дърво без корен
с талантливи цветове
но с много малко плодове
се къпе в слънцето
на странната житейска правда

от полъха на вятъра допрени
като изкусни балерини
безшумно ръсят се цветчета
като пъстър сняг
и като падат леко не умират
зеленият килим ги вдъхновява
но въздуха застива в тишината
слънцето прокарва жежките лъчи
със видим стон във маранята
всичко спи
дори и птиците
нима е ден
в далечината
щурец просвирва
с уморена песен
скакалец откъслечно
потропва
времето
изглежда
е
поспряло
кой ли
е
това



Чар....10.12.06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...