7 ene 2021, 22:49

Вълшебство!

812 0 0

Под топлата завивка на листата,

закътани сред парка тих,

немеят вече детските площадки...

Градът е зимен, многолик.

 

А от високите прозорци плахо

поглежда детско личице...

Това е Мира.Тя е още малка!

Не помни Зимата добре.

 

Оглежда белите й дрехи.Тъжно

посочва снежното небе.

В очичките й сини само Сънчо

игри от лятото снове.

 

Но майка й добра, я води леко

към новичкия детски кът.

И грее от усмивки пак детето -

пред чудно сбъднат, цветен сън!

 

Сред стаята се откроява люлка,

и къщичка, и пясък нов,

зелена топка, камион - отрупан

със кубчета и още.. Ох!

 

Каква прекрасна изненада има

за Мира! Нейното сърце

от силна радост, от любов прелива...

Вълшебни майчини ръце!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...