7 янв. 2021 г., 22:49

Вълшебство!

799 0 0

Под топлата завивка на листата,

закътани сред парка тих,

немеят вече детските площадки...

Градът е зимен, многолик.

 

А от високите прозорци плахо

поглежда детско личице...

Това е Мира.Тя е още малка!

Не помни Зимата добре.

 

Оглежда белите й дрехи.Тъжно

посочва снежното небе.

В очичките й сини само Сънчо

игри от лятото снове.

 

Но майка й добра, я води леко

към новичкия детски кът.

И грее от усмивки пак детето -

пред чудно сбъднат, цветен сън!

 

Сред стаята се откроява люлка,

и къщичка, и пясък нов,

зелена топка, камион - отрупан

със кубчета и още.. Ох!

 

Каква прекрасна изненада има

за Мира! Нейното сърце

от силна радост, от любов прелива...

Вълшебни майчини ръце!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...