Под топлата завивка на листата,
закътани сред парка тих,
немеят вече детските площадки...
Градът е зимен, многолик.
А от високите прозорци плахо
поглежда детско личице...
Това е Мира.Тя е още малка!
Не помни Зимата добре.
Оглежда белите й дрехи.Тъжно
посочва снежното небе.
В очичките й сини само Сънчо
игри от лятото снове.
Но майка й добра, я води леко
към новичкия детски кът.
И грее от усмивки пак детето -
пред чудно сбъднат, цветен сън!
Сред стаята се откроява люлка,
и къщичка, и пясък нов,
зелена топка, камион - отрупан
със кубчета и още.. Ох!
Каква прекрасна изненада има
за Мира! Нейното сърце
от силна радост, от любов прелива...
Вълшебни майчини ръце!
© Маргарита Петрова Все права защищены