Върхът е самотен.
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше
пришпорил живота,
дори без подкови да следваш докрая мечтите си,
да блъскаш главата си в острите критики,
да вярваш, че можеш да литнеш.
Високо си вече.
Мъгла като сито дели те от ниските хора.
Но колко небета над теб са незрими ...