Вълшебството е в пътя
Върхът е самотен.
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше
пришпорил живота,
дори без подкови да следваш докрая мечтите си,
да блъскаш главата си в острите критики,
да вярваш, че можеш да литнеш.
Високо си вече.
Мъгла като сито дели те от ниските хора.
Но колко небета над теб са незрими
и колко земи са без име?
Защото си малък.
Държиш се за корен.
Летящите хора са митове.
Върхът е самотен. Боли от далечност.
Извикай! Да тръгне лавината.
Да рухне каквото градил си до тука,
защото е само за тебе.
Започва от дъното ново начало.
Нататък да бъде сполука.
Върхът се накланя и става причина
за пътя.
А той е вълшебен!
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
