23 abr 2008, 7:54

Вън ръми...

  Poesía » Civil
699 0 3

 

Вън ръми...

Моя пролетен свят

дребни капки обливат

с нежно вълнение.

 

Не люби...

ми нашепва градът -

твойта пламенна страст

ще изтлее в безвремие.

 

Не пиши...

в този истински ад

ще потъне стихът ти

в тихо забвение.

 

Не съди...

всеки огън е прах,

всяка радост е болка

на откровение.

 

Вън ръми...

И без мен, и без вас,

пак ще шепне градът

на идното поколение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Санд Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не съди...
    всеки огън е прах,
    всяка радост е болка
    на откровение.
    Невероятен изказ!

  • тъгата често те съпровожда,
    ами пролетното настроение къде е !
    времето лети, оставе песимизма...
    с уважение !
  • Ех...че хубаво казано и написано...
    нищо...че звучи малко песимистично...
    а ти пиши, защото умееш...с обич, Мая.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...