Вън ръми...
Вън ръми...
Моя пролетен свят
дребни капки обливат
с нежно вълнение.
Не люби...
ми нашепва градът -
твойта пламенна страст
ще изтлее в безвремие.
Не пиши...
в този истински ад
ще потъне стихът ти
в тихо забвение.
Не съди...
всеки огън е прах,
всяка радост е болка
на откровение.
Вън ръми...
И без мен, и без вас,
пак ще шепне градът
на идното поколение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Санд Всички права запазени
