23.04.2008 г., 7:54

Вън ръми...

701 0 3

 

Вън ръми...

Моя пролетен свят

дребни капки обливат

с нежно вълнение.

 

Не люби...

ми нашепва градът -

твойта пламенна страст

ще изтлее в безвремие.

 

Не пиши...

в този истински ад

ще потъне стихът ти

в тихо забвение.

 

Не съди...

всеки огън е прах,

всяка радост е болка

на откровение.

 

Вън ръми...

И без мен, и без вас,

пак ще шепне градът

на идното поколение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Санд Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съди...
    всеки огън е прах,
    всяка радост е болка
    на откровение.
    Невероятен изказ!

  • тъгата често те съпровожда,
    ами пролетното настроение къде е !
    времето лети, оставе песимизма...
    с уважение !
  • Ех...че хубаво казано и написано...
    нищо...че звучи малко песимистично...
    а ти пиши, защото умееш...с обич, Мая.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...