Apr 23, 2008, 7:54 AM

Вън ръми...

  Poetry » Civic
698 0 3

 

Вън ръми...

Моя пролетен свят

дребни капки обливат

с нежно вълнение.

 

Не люби...

ми нашепва градът -

твойта пламенна страст

ще изтлее в безвремие.

 

Не пиши...

в този истински ад

ще потъне стихът ти

в тихо забвение.

 

Не съди...

всеки огън е прах,

всяка радост е болка

на откровение.

 

Вън ръми...

И без мен, и без вас,

пак ще шепне градът

на идното поколение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Санд All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не съди...
    всеки огън е прах,
    всяка радост е болка
    на откровение.
    Невероятен изказ!

  • тъгата често те съпровожда,
    ами пролетното настроение къде е !
    времето лети, оставе песимизма...
    с уважение !
  • Ех...че хубаво казано и написано...
    нищо...че звучи малко песимистично...
    а ти пиши, защото умееш...с обич, Мая.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...