Вън ръми...
Моя пролетен свят
дребни капки обливат
с нежно вълнение.
Не люби...
ми нашепва градът -
твойта пламенна страст
ще изтлее в безвремие.
Не пиши...
в този истински ад
ще потъне стихът ти
в тихо забвение.
Не съди...
всеки огън е прах,
всяка радост е болка
на откровение.
Вън ръми...
И без мен, и без вас,
пак ще шепне градът
на идното поколение.
© Мая Санд All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
