6 ago 2013, 14:00

Въображение

  Poesía
788 0 2

Прилича на света, но нищо повече.
От другата страна на бариерата
се крие, неподвластна на законите
на разума, измислена вселена.

До тънката, почти незрима граница
стоят въпроси, мисли, съображения...
Зад нея има само бяла страница -
поле за дръзко, живо въображение.

Невидима, сакрална територия,
в която проектираме си нищото,
родено от житейските истории
и себе си безмилостно разнищваме.

Пространство за синтез на голи истини,
терен, предназначен за кули пясъчни,
галактика за вътрешно пречистване
и срещи с нас самите. Неочаквани.

Капан за фантазьори и безумници,
кът топъл за илюзии щастливи,
без който, сред житейската си лудница,
едва ли ще успеем да сме живи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...