6 ago 2013, 14:00

Въображение

  Poesía
782 0 2

Прилича на света, но нищо повече.
От другата страна на бариерата
се крие, неподвластна на законите
на разума, измислена вселена.

До тънката, почти незрима граница
стоят въпроси, мисли, съображения...
Зад нея има само бяла страница -
поле за дръзко, живо въображение.

Невидима, сакрална територия,
в която проектираме си нищото,
родено от житейските истории
и себе си безмилостно разнищваме.

Пространство за синтез на голи истини,
терен, предназначен за кули пясъчни,
галактика за вътрешно пречистване
и срещи с нас самите. Неочаквани.

Капан за фантазьори и безумници,
кът топъл за илюзии щастливи,
без който, сред житейската си лудница,
едва ли ще успеем да сме живи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...