6 авг. 2013 г., 14:00

Въображение

784 0 2

Прилича на света, но нищо повече.
От другата страна на бариерата
се крие, неподвластна на законите
на разума, измислена вселена.

До тънката, почти незрима граница
стоят въпроси, мисли, съображения...
Зад нея има само бяла страница -
поле за дръзко, живо въображение.

Невидима, сакрална територия,
в която проектираме си нищото,
родено от житейските истории
и себе си безмилостно разнищваме.

Пространство за синтез на голи истини,
терен, предназначен за кули пясъчни,
галактика за вътрешно пречистване
и срещи с нас самите. Неочаквани.

Капан за фантазьори и безумници,
кът топъл за илюзии щастливи,
без който, сред житейската си лудница,
едва ли ще успеем да сме живи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...