6 авг. 2013 г., 14:00

Въображение

789 0 2

Прилича на света, но нищо повече.
От другата страна на бариерата
се крие, неподвластна на законите
на разума, измислена вселена.

До тънката, почти незрима граница
стоят въпроси, мисли, съображения...
Зад нея има само бяла страница -
поле за дръзко, живо въображение.

Невидима, сакрална територия,
в която проектираме си нищото,
родено от житейските истории
и себе си безмилостно разнищваме.

Пространство за синтез на голи истини,
терен, предназначен за кули пясъчни,
галактика за вътрешно пречистване
и срещи с нас самите. Неочаквани.

Капан за фантазьори и безумници,
кът топъл за илюзии щастливи,
без който, сред житейската си лудница,
едва ли ще успеем да сме живи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...