Ето, днес аз бях със него –

мъж прекрасен, нежен, мил.

Галих мъжкото му его –

устните ми бе изпил.

Гледах го до болка страстно,

той ми шепнеше неща,

от които исках властно

нощи с него да греша.

Но стърпях се, беше още рано,

казах му – не мислеше така,

чакаше леглото в тях постлано

и не чуваше ми той гласа.

Шепнех му, че време има,

че не съм мираж лъжовен,

че съм тук и лете, зиме,

че за него съм в света огромен.

Тъжно е, но мойте думи

той не чуваше дори за миг

и кривеше се, като че куршуми

искаха да го разбият с вик.

Тъжно е – морал ненужен.

Всички искат се на екс.

Бил за мене незаслужен.

Всичко ли е само секс?!