9 ene 2006, 0:05

Въпрос

  Poesía
893 0 2

                            Въпрос

 

                                    На Ради

 

 

Една пуста, бясна СИВОТА, в душата ми вилнее,

и моите човешки чувства започват да бледнеят,

защото сляпата Съдба, живота мой владее,

дори със сянката ми блудстват, а после ми се смее!

 

Името, което нося, то на Цар български било,

и сега стои въпроса, дали аз Цар съм, а и на какво?

Дали богат съм или беден, и дали духът ми сърце нóси ?

Чух Гласа ти в мрака леден, задаващ хиляди въпроси!

 

Ако кажа и ти отговоря, ще нахраня ли глада ти бесен,

от информация за мене, за живота който водя, той забога-

никак не е лесен! Но дали би ти повярвала в таз’ песен

гдето пея? Нали Артист и Музикант съм, живущ извън рóда,

 

който роди ме в сърцето на Балкана, съм и от народа!

Че съм беден на богатства, но на чувства съм богат!

Че добър съм, честен и човечен, и на циганина даже брат!

Че съдбата ми е отредила, да съм далечен емигрант!

 

Туй дали душата ти ще развълнува, дали ще плаче тя заради мен?

Дали ще ме прегърнеш и целунеш, в сивия студен и мръчкав ден,

и ще бъдеш ли до мене, в черни дни и във здрача на добри?

Това интересува ме, това ми е въпроса, чакам отговора уморен!

 

В телóто ми вилнее, пуста, бясна, дива ТИШИНА,

и чувствата човешки мои, треперят може би в страха,

че аз Съдбата предизвиках, но си сянката наметнах с пелена,

да се те не смеят, а...  душата ми замина, на България в прахта!

 

 

Ivaylo Atanassov

07.->08.01.2006
Senftenberg - Germany

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...