9.01.2006 г., 0:05

Въпрос

887 0 2

                            Въпрос

 

                                    На Ради

 

 

Една пуста, бясна СИВОТА, в душата ми вилнее,

и моите човешки чувства започват да бледнеят,

защото сляпата Съдба, живота мой владее,

дори със сянката ми блудстват, а после ми се смее!

 

Името, което нося, то на Цар български било,

и сега стои въпроса, дали аз Цар съм, а и на какво?

Дали богат съм или беден, и дали духът ми сърце нóси ?

Чух Гласа ти в мрака леден, задаващ хиляди въпроси!

 

Ако кажа и ти отговоря, ще нахраня ли глада ти бесен,

от информация за мене, за живота който водя, той забога-

никак не е лесен! Но дали би ти повярвала в таз’ песен

гдето пея? Нали Артист и Музикант съм, живущ извън рóда,

 

който роди ме в сърцето на Балкана, съм и от народа!

Че съм беден на богатства, но на чувства съм богат!

Че добър съм, честен и човечен, и на циганина даже брат!

Че съдбата ми е отредила, да съм далечен емигрант!

 

Туй дали душата ти ще развълнува, дали ще плаче тя заради мен?

Дали ще ме прегърнеш и целунеш, в сивия студен и мръчкав ден,

и ще бъдеш ли до мене, в черни дни и във здрача на добри?

Това интересува ме, това ми е въпроса, чакам отговора уморен!

 

В телóто ми вилнее, пуста, бясна, дива ТИШИНА,

и чувствата човешки мои, треперят може би в страха,

че аз Съдбата предизвиках, но си сянката наметнах с пелена,

да се те не смеят, а...  душата ми замина, на България в прахта!

 

 

Ivaylo Atanassov

07.->08.01.2006
Senftenberg - Germany

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...