9.01.2006 г., 0:05

Въпрос

888 0 2

                            Въпрос

 

                                    На Ради

 

 

Една пуста, бясна СИВОТА, в душата ми вилнее,

и моите човешки чувства започват да бледнеят,

защото сляпата Съдба, живота мой владее,

дори със сянката ми блудстват, а после ми се смее!

 

Името, което нося, то на Цар български било,

и сега стои въпроса, дали аз Цар съм, а и на какво?

Дали богат съм или беден, и дали духът ми сърце нóси ?

Чух Гласа ти в мрака леден, задаващ хиляди въпроси!

 

Ако кажа и ти отговоря, ще нахраня ли глада ти бесен,

от информация за мене, за живота който водя, той забога-

никак не е лесен! Но дали би ти повярвала в таз’ песен

гдето пея? Нали Артист и Музикант съм, живущ извън рóда,

 

който роди ме в сърцето на Балкана, съм и от народа!

Че съм беден на богатства, но на чувства съм богат!

Че добър съм, честен и човечен, и на циганина даже брат!

Че съдбата ми е отредила, да съм далечен емигрант!

 

Туй дали душата ти ще развълнува, дали ще плаче тя заради мен?

Дали ще ме прегърнеш и целунеш, в сивия студен и мръчкав ден,

и ще бъдеш ли до мене, в черни дни и във здрача на добри?

Това интересува ме, това ми е въпроса, чакам отговора уморен!

 

В телóто ми вилнее, пуста, бясна, дива ТИШИНА,

и чувствата човешки мои, треперят може би в страха,

че аз Съдбата предизвиках, но си сянката наметнах с пелена,

да се те не смеят, а...  душата ми замина, на България в прахта!

 

 

Ivaylo Atanassov

07.->08.01.2006
Senftenberg - Germany

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...