1 dic 2023, 13:23  

Въпрос

  Poesía » Otra
472 5 8

Може ли да си поет,

без и думичка да си написал...? 
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал. 

 

А Бог - дали не е поет...? 
Вий вижте тучните поляни.
Пчелицата що носи мед. 
И всичко, дето ще остане. 

 

Пишете, богове, 

свалили смъртната си риза. 

В този век на страхове,

дано дочакаме девиза. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Стойчо. Винаги има от теб какво да научи човек.

    Как си, скъпа, Пепи?
    Как добре ли спа?
    След толкоз хвърлени конфети,
    навярно тежка е била нощта.
    Но всичко хубаво ще пожелая.
    Да бъде мир и светлина.
    Сцената е твоя цяла.
    А аз оттеглям се в прахта.
    Ураааа!
  • Дори древността опоетизира боговете си в политеистичната история...
    И който от хората дръзне да измами Боговете бива наказван!
  • Да, Пепи, "чувала" съм го това вече няколко пъти. А на въпроса ти, дори нямам желание да ти отговоря, за което моля да ме извиниш. Разбирай го, както си пожелаеш.
    Спокойна вечер.
  • Не става въпрос за умопобъркани личности
    Но вероятно не съм го написала достатъчно добре, за да става ясно. Така че благодаря ти, Георги за изразеното мнение.
  • Хъм, сещам се за свръхчовека и Ницше, оттам, за Хитлер и арийците, сега ми идват и примери от предимно гръцката митология, за хора, сравняващи се сами с боговете - нямат щастлив финал...
    Ами, да сме малко по-смирени, мисля.
    Съжалявам, тази метафора хич, ама хич не ма кефи!
    А, че Създателят е и поет, съгласен.
    И относно първия куплет, че отзад зафатах разбора тук - естествено, че не е нужно да си поет, че да пребъдеш през времето - Атила, Чингиз, Александър, Тед Бънди и, да кажем, Чикатило, не с мерено слово са оставили нетленни следи в човешката ни памет...
    Ми, това е от мен.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...