1.12.2023 г., 13:23  

Въпрос

465 5 8

Може ли да си поет,

без и думичка да си написал...? 
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал. 

 

А Бог - дали не е поет...? 
Вий вижте тучните поляни.
Пчелицата що носи мед. 
И всичко, дето ще остане. 

 

Пишете, богове, 

свалили смъртната си риза. 

В този век на страхове,

дано дочакаме девиза. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Стойчо. Винаги има от теб какво да научи човек.

    Как си, скъпа, Пепи?
    Как добре ли спа?
    След толкоз хвърлени конфети,
    навярно тежка е била нощта.
    Но всичко хубаво ще пожелая.
    Да бъде мир и светлина.
    Сцената е твоя цяла.
    А аз оттеглям се в прахта.
    Ураааа!
  • Дори древността опоетизира боговете си в политеистичната история...
    И който от хората дръзне да измами Боговете бива наказван!
  • Да, Пепи, "чувала" съм го това вече няколко пъти. А на въпроса ти, дори нямам желание да ти отговоря, за което моля да ме извиниш. Разбирай го, както си пожелаеш.
    Спокойна вечер.
  • Не става въпрос за умопобъркани личности
    Но вероятно не съм го написала достатъчно добре, за да става ясно. Така че благодаря ти, Георги за изразеното мнение.
  • Хъм, сещам се за свръхчовека и Ницше, оттам, за Хитлер и арийците, сега ми идват и примери от предимно гръцката митология, за хора, сравняващи се сами с боговете - нямат щастлив финал...
    Ами, да сме малко по-смирени, мисля.
    Съжалявам, тази метафора хич, ама хич не ма кефи!
    А, че Създателят е и поет, съгласен.
    И относно първия куплет, че отзад зафатах разбора тук - естествено, че не е нужно да си поет, че да пребъдеш през времето - Атила, Чингиз, Александър, Тед Бънди и, да кажем, Чикатило, не с мерено слово са оставили нетленни следи в човешката ни памет...
    Ми, това е от мен.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...