Може ли да си поет,
без и думичка да си написал...?
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал.
А Бог - дали не е поет...?
Вий вижте тучните поляни.
Пчелицата що носи мед.
И всичко, дето ще остане.
Пишете, богове,
свалили смъртната си риза.
В този век на страхове,
дано дочакаме девиза.
© Виолета Всички права запазени
Как си, скъпа, Пепи?
Как добре ли спа?
След толкоз хвърлени конфети,
навярно тежка е била нощта.
Но всичко хубаво ще пожелая.
Да бъде мир и светлина.
Сцената е твоя цяла.
А аз оттеглям се в прахта.
Ураааа!