Dec 1, 2023, 1:23 PM  

Въпрос

  Poetry » Other
467 5 8

Може ли да си поет,

без и думичка да си написал...? 
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал. 

 

А Бог - дали не е поет...? 
Вий вижте тучните поляни.
Пчелицата що носи мед. 
И всичко, дето ще остане. 

 

Пишете, богове, 

свалили смъртната си риза. 

В този век на страхове,

дано дочакаме девиза. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Стойчо. Винаги има от теб какво да научи човек.

    Как си, скъпа, Пепи?
    Как добре ли спа?
    След толкоз хвърлени конфети,
    навярно тежка е била нощта.
    Но всичко хубаво ще пожелая.
    Да бъде мир и светлина.
    Сцената е твоя цяла.
    А аз оттеглям се в прахта.
    Ураааа!
  • Дори древността опоетизира боговете си в политеистичната история...
    И който от хората дръзне да измами Боговете бива наказван!
  • Да, Пепи, "чувала" съм го това вече няколко пъти. А на въпроса ти, дори нямам желание да ти отговоря, за което моля да ме извиниш. Разбирай го, както си пожелаеш.
    Спокойна вечер.
  • Не става въпрос за умопобъркани личности
    Но вероятно не съм го написала достатъчно добре, за да става ясно. Така че благодаря ти, Георги за изразеното мнение.
  • Хъм, сещам се за свръхчовека и Ницше, оттам, за Хитлер и арийците, сега ми идват и примери от предимно гръцката митология, за хора, сравняващи се сами с боговете - нямат щастлив финал...
    Ами, да сме малко по-смирени, мисля.
    Съжалявам, тази метафора хич, ама хич не ма кефи!
    А, че Създателят е и поет, съгласен.
    И относно първия куплет, че отзад зафатах разбора тук - естествено, че не е нужно да си поет, че да пребъдеш през времето - Атила, Чингиз, Александър, Тед Бънди и, да кажем, Чикатило, не с мерено слово са оставили нетленни следи в човешката ни памет...
    Ми, това е от мен.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...