5 jun 2009, 21:12

Въпрос без отговор

  Poesía
672 0 4

Иде ми да си запуша ушите.

Да се скрия някъде, да избягам.

Искам да плача, но спирам сълзите.

Плачà за по-късно оставям.

 

Омръзнаха ми тези постоянни скандали

между моите майка и татко.

Защо не извадят нейде скътани

любов, щастие, макар и за кратко?

 

Защо заедно не са щастливи?

Кой греши? Може би и двамата.

Защо мама лее сълзи горчиви,

скрита на леглото в спалнята?

 

Защо? Защо? Защо? Не зная.

Въртя се в омагьосан кръг.

Чудя се кога ще дойде краят?

Един ден те ще се разделят.

 

Мисля си - по-добре ще е така.

Да са щастливи, макар и разделени.

Макар аз  и моята сестра

да пролеем малко сълзи, нажалени.

 

Обичам ги, не искам да се карат вечно.

Защо го правят? Въпросът си остава нерешен.

В настоящето и в бъдещето ми далечно

без отговор въпросът ще си стои пред мен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някои съюзи и местоимения бих махнала, за да се подобри ритъма, като например в:
    "Мисля си - по-добре ще е така.
    Да са щастливи, макар И разделени.
    Макар аз и моята сестра
    да пролеем малко сълзи, нажалени."
    смятам, че ще звучи по-добре, като се махне първото "и".
    Но относно самото съдържание - изглежда искрено и действително преживяно; ако е така - дано е за добро случилото се и всички да се почувствате по-добре разделени, отколкото заедно тъжни. Обичай и бъди обичана! Поздрави.
  • и ти си стигнала до този извод - по-добре да са разделени, отколкото да се измъчват един друг и вас със сестра ти.. надявам се нещатат да се оправят прегръщам те!
  • Сърдечно сътворен стих! Мила, прочети го след 20 години и ще намериш отговори на въпросите си.
    "Животът не е нито така хубав, нито така лош, както си го представяме..." - Мопасан
    Сърдечни поздрави! Гледай напред!
  • Вярвам, че всичко ще се оправи!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...