5 июн. 2009 г., 21:12

Въпрос без отговор

669 0 4

Иде ми да си запуша ушите.

Да се скрия някъде, да избягам.

Искам да плача, но спирам сълзите.

Плачà за по-късно оставям.

 

Омръзнаха ми тези постоянни скандали

между моите майка и татко.

Защо не извадят нейде скътани

любов, щастие, макар и за кратко?

 

Защо заедно не са щастливи?

Кой греши? Може би и двамата.

Защо мама лее сълзи горчиви,

скрита на леглото в спалнята?

 

Защо? Защо? Защо? Не зная.

Въртя се в омагьосан кръг.

Чудя се кога ще дойде краят?

Един ден те ще се разделят.

 

Мисля си - по-добре ще е така.

Да са щастливи, макар и разделени.

Макар аз  и моята сестра

да пролеем малко сълзи, нажалени.

 

Обичам ги, не искам да се карат вечно.

Защо го правят? Въпросът си остава нерешен.

В настоящето и в бъдещето ми далечно

без отговор въпросът ще си стои пред мен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Някои съюзи и местоимения бих махнала, за да се подобри ритъма, като например в:
    "Мисля си - по-добре ще е така.
    Да са щастливи, макар И разделени.
    Макар аз и моята сестра
    да пролеем малко сълзи, нажалени."
    смятам, че ще звучи по-добре, като се махне първото "и".
    Но относно самото съдържание - изглежда искрено и действително преживяно; ако е така - дано е за добро случилото се и всички да се почувствате по-добре разделени, отколкото заедно тъжни. Обичай и бъди обичана! Поздрави.
  • и ти си стигнала до този извод - по-добре да са разделени, отколкото да се измъчват един друг и вас със сестра ти.. надявам се нещатат да се оправят прегръщам те!
  • Сърдечно сътворен стих! Мила, прочети го след 20 години и ще намериш отговори на въпросите си.
    "Животът не е нито така хубав, нито така лош, както си го представяме..." - Мопасан
    Сърдечни поздрави! Гледай напред!
  • Вярвам, че всичко ще се оправи!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...