Въпрос без отговор
Иде ми да си запуша ушите.
Да се скрия някъде, да избягам.
Искам да плача, но спирам сълзите.
Плачà за по-късно оставям.
Омръзнаха ми тези постоянни скандали
между моите майка и татко.
Защо не извадят нейде скътани
любов, щастие, макар и за кратко?
Защо заедно не са щастливи?
Кой греши? Може би и двамата.
Защо мама лее сълзи горчиви,
скрита на леглото в спалнята?
Защо? Защо? Защо? Не зная.
Въртя се в омагьосан кръг.
Чудя се кога ще дойде краят?
Един ден те ще се разделят.
Мисля си - по-добре ще е така.
Да са щастливи, макар и разделени.
Макар аз и моята сестра
да пролеем малко сълзи, нажалени.
Обичам ги, не искам да се карат вечно.
Защо го правят? Въпросът си остава нерешен.
В настоящето и в бъдещето ми далечно
без отговор въпросът ще си стои пред мен.
© Или Дадарова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
и ти си стигнала до този извод - по-добре да са разделени, отколкото да се измъчват един друг и вас със сестра ти.. надявам се нещатат да се оправят
прегръщам те! -
Сърдечно сътворен стих! Мила, прочети го след 20 години и ще намериш отговори на въпросите си.
"Животът не е нито така хубав, нито така лош, както си го представяме..." - Мопасан
Сърдечни поздрави! Гледай напред! -
Вярвам, че всичко ще се оправи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Мисля си - по-добре ще е така.
Да са щастливи, макар И разделени.
Макар аз и моята сестра
да пролеем малко сълзи, нажалени."
смятам, че ще звучи по-добре, като се махне първото "и".
Но относно самото съдържание - изглежда искрено и действително преживяно; ако е така - дано е за добро случилото се и всички да се почувствате по-добре разделени, отколкото заедно тъжни. Обичай и бъди обичана! Поздрави.