линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
6 abr 2013, 9:02  

Въпрос без отговор 

  Poesía » Otra
630 0 3

Въпрос без отговор

 

човек е склонен да се отрече

поемайки по пътя на съдбата

от корена си и дори да отсече

на любовта завинаги крилата

 

превръщайки се в някой друг

за новото си щастие се труди

и също като всеки потен луд

понякога започва да се чуди:

 

“къде е границата на страстта

която сънищата ми тревожи

прощавах чужди гняв и суета

на близките страха- не можех

 

живея като единак и боря се

за обичта на хора без значение

а някъде назад далеч оттук

ме чака бащиното извинение

 

с премрежени от мъката очи

с прегърбена от липсата душа

то винаги, макар да не личи

очаква да простя и да го утеша”

 

човек е склонен да се отрече

от сънищата си… от спомена

не се оставяй да те повлече

мътилката далеч от корена

 

 

_______________________________

Вдъхновено от: "Оковите на бащиния дом...">>>

 

 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??