Въпрос без отговор
Въпрос без отговор
човек е склонен да се отрече
поемайки по пътя на съдбата
от корена си и дори да отсече
на любовта завинаги крилата
превръщайки се в някой друг
за новото си щастие се труди
и също като всеки потен луд
понякога започва да се чуди:
“къде е границата на страстта
която сънищата ми тревожи
прощавах чужди гняв и суета
на близките страха- не можех
живея като единак и боря се
за обичта на хора без значение
а някъде назад далеч оттук
ме чака бащиното извинение
с премрежени от мъката очи
с прегърбена от липсата душа
то винаги, макар да не личи
очаква да простя и да го утеша”
човек е склонен да се отрече
от сънищата си… от спомена
не се оставяй да те повлече
мътилката далеч от корена
_______________________________
Вдъхновено от: "Оковите на бащиния дом...">>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
