линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
6.04.2013 г., 9:02 ч.  

Въпрос без отговор 

  Поезия » Друга
695 0 3

Въпрос без отговор

 

човек е склонен да се отрече

поемайки по пътя на съдбата

от корена си и дори да отсече

на любовта завинаги крилата

 

превръщайки се в някой друг

за новото си щастие се труди

и също като всеки потен луд

понякога започва да се чуди:

 

“къде е границата на страстта

която сънищата ми тревожи

прощавах чужди гняв и суета

на близките страха- не можех

 

живея като единак и боря се

за обичта на хора без значение

а някъде назад далеч оттук

ме чака бащиното извинение

 

с премрежени от мъката очи

с прегърбена от липсата душа

то винаги, макар да не личи

очаква да простя и да го утеша”

 

човек е склонен да се отрече

от сънищата си… от спомена

не се оставяй да те повлече

мътилката далеч от корена

 

 

_______________________________

Вдъхновено от: "Оковите на бащиния дом...">>>

 

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??