Въпрос без отговор

12 may 2018, 0:41

Poesía » Verso libre, Otra

537 1 2

Има няколко неща – тях не меря никога:

грижа, дума премълчана и ласка топла.

Да добавя – безсъние, тревога и болка.

В тъма душата моя е летяща светулка.

Прелитам над пустини все към себе си.

Остават далеч непознати турбуленции.

И с онази формула за Доплеровия ефект

изчислявам разстоянието до оазиса-покой.

Нямам в дома си швейцарски часовници,

безвремие обично е битието ми човешко.

Джобния часовник на тате от скрина вадя.

На големия или на малкия си внук да го даря?

Samadhi

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.