Въпрос без отговор

12.05.2018 г., 0:41 ч.

Поезия » Свободен стих, Друга

535 1 2

Има няколко неща – тях не меря никога:

грижа, дума премълчана и ласка топла.

Да добавя – безсъние, тревога и болка.

В тъма душата моя е летяща светулка.

Прелитам над пустини все към себе си.

Остават далеч непознати турбуленции.

И с онази формула за Доплеровия ефект

изчислявам разстоянието до оазиса-покой.

Нямам в дома си швейцарски часовници,

безвремие обично е битието ми човешко.

Джобния часовник на тате от скрина вадя.

На големия или на малкия си внук да го даря?

Samadhi

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.