Партилан (Кирил Ценев)
70 108
14 ago 2008, 20:24

Въпрос, отправен от Приятел* 

  Poesía
920 0 3
"Не мислиш ли, че всеки чувства, каквото и да е изпитал,
дори онези, дето "лоши", "зли" и "жестоки" ги наричат,
сърцата си в синджир от болка и те заключили са скришом...

Не можем ли да им помогнем, та най-накрая да успеят
да се измъкнат от зандана на чувствата си наранени,
да дръзнат те да са свободни, без страх от болка да Обичат?"

- Да, често същото се питам.
Не мисля даже, а го Зная,
но как да стане - все опитвам,
но твърде рядко май успявам.

На мен "дъската си ми хлопа"
и т'ва го зная - от различни
човеци покрай мен, с див ропот
упрекващи и безразлични.

Тропат във кухата кратуна,
или звънтят в Душа-Камбана -
идеи, меми** разни... В думи
преплитат се - и им ги давам.

Комай това си е Урокът
за всеки - Тук, Сега и Лично -
да пробва да Лети над пропаст
и тъй да се превърне в... Личност.


*Край огъня, насред Балкана,
бе нощ, на лов за метеори -
желания брояхме двама
и чудехме се що да сторим...

**meme - термин въведен от Ричард Докинс - мисъл, идея, символ, буква, дума, число, концепция, ритъм, мелодия, знак или жест, който се предава от индивид на индивид (и от поколение на поколение) чрез запомняне.

© Кирил Ценев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не мацките са кът, а майките.
    Мъжете ли? Не аз ще ти го кажа.
    (Аз мога да обичам като мама.
    От Нея го научих! И от Нея!
    И зная точно на кого е нужно.)
    Те! Майките са тези,
    дето знаят всичко за мъжете… за сълзите… още…
    Аз знам, че болката, (като в ожулени колене),
    е „само” дефицит – себепознание. Помага!
    Какво ли е да си щастлив,
    а пък да имаш още време.
    Как никому ненужното да даваш.
    Морето ми е възголемичко.
    Но знаеш ли – видях го - вселюбящо!
    Завиждам Му… до Обич! И до страх,
    че ние се делим… на разни други.
    (Напомня ми концлагери – за други някакви.)
    Естествено ми идва да крещя,
    но вярвам само в шепоти.
    Естественото има много пластове.
    *
    Дърво си. Искаш друг да диша.
    (Дърветата така обичат. Докато са… себе си.
    И само толкова. Нуждаем се и от легло, и маса…
    но това е друго. Всяко нещо е безценно,
    когато си заеме мястото. И носи потенциал да е прекрасно.)
    Ще каже-ш, може би, „сънуваш сън”.
    Аз може би ще премълча че… хубав е.
    *
    „Пред строя” – никога не си на мястото си.
    Обичам да си чопля занаята.
    Изкуството е с корени в контекста.
    Пиковете са манна небесна. Знак!
    Мъглата притеснява до несигурност,
    но си е факт – то значи място има!
    Не с оправдания се случват чудеса –
    те истина са, нежели незрима.
    И „тайна” има – не от „аз” зависи – т.е. и заслуга няма.
    Знаеш ли температурата за Здраве,
    и че всичко се превръща в благодарност.
    Не съм, не си, не са – представителната извадка.
    Както не съм и… личната си карта.
    А целият съм Благодарност. Но не следвам „ритуала”.
    Напук на силния финал – Ще легна във баналност.
    И ще Ви виждам в хората… в квартала.
    Те не са по-долу. И така ще ги обичам „безпричинно”.
    Научих се на „своя” (то значи псевдо-) адекватност.
    Къде ли ни е общото подмножество!?
    Обидно ли ми е да бъда 000 000 000 – ност.
    „Хайде чао, че ще заплача”… но от Радост.
  • да се превърне в... Личност.Важно е
Propuestas
: ??:??