Въпрос, отправен от Приятел*

Aug 14, 2008, 8:24 PM

Poetry

919 0 3

"Не мислиш ли, че всеки чувства, каквото и да е изпитал,
дори онези, дето "лоши", "зли" и "жестоки" ги наричат,
сърцата си в синджир от болка и те заключили са скришом...

Не можем ли да им помогнем, та най-накрая да успеят
да се измъкнат от зандана на чувствата си наранени,
да дръзнат те да са свободни, без страх от болка да Обичат?"

- Да, често същото се питам.
Не мисля даже, а го Зная,
но как да стане - все опитвам,
но твърде рядко май успявам.

На мен "дъската си ми хлопа"
и т'ва го зная - от различни
човеци покрай мен, с див ропот
упрекващи и безразлични.

Тропат във кухата кратуна,
или звънтят в Душа-Камбана -
идеи, меми** разни... В думи
преплитат се - и им ги давам.

Комай това си е Урокът
за всеки - Тук, Сега и Лично -
да пробва да Лети над пропаст
и тъй да се превърне в... Личност.

*Край огъня, насред Балкана,
бе нощ, на лов за метеори -
желания брояхме двама
и чудехме се що да сторим...

**meme - термин въведен от Ричард Докинс - мисъл, идея, символ, буква, дума, число, концепция, ритъм, мелодия, знак или жест, който се предава от индивид на индивид (и от поколение на поколение) чрез запомняне.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

prolet (Пролет)

2009-03-28T16:08:59+02:00
Бяса (Илиян)

2008-08-15T07:40:11+03:00

Не мацките са кът, а майките.
Мъжете ли? Не аз ще ти го кажа.
(Аз мога да обичам като мама.
От Нея го научих! И от Нея!
И зная точно на кого е нужно.)
Те! Майките са тези,
дето знаят всичко за мъжете… за сълзите… още…
Аз знам, че болката, (като в ожулени колене),
е „само” дефицит – себепознание. Помага!
Какво ли е да си щастлив,
а пък да имаш още време.
Как никому ненужното да даваш.
Морето ми е възголемичко.
Но знаеш ли – видях го - вселюбящо!
Завиждам Му… до Обич! И до страх,
че ние се делим… на разни други.
(Напомня ми концлагери – за други някакви.)
Естествено ми идва да крещя,
но вярвам само в шепоти.
Естественото има много пластове.
*
Дърво си. Искаш друг да диша.
(Дърветата така обичат. Докато са… себе си.
И само толкова. Нуждаем се и от легло, и маса…
но това е друго. Всяко нещо е безценно,
когато си заеме мястото. И носи потенциал да е прекрасно.)
Ще каже-ш, може би, „сънуваш сън”.
Аз може би ще премълча че… хубав е.
*
„Пред строя” – никога не си на мястото си.
Обичам да си чопля занаята.
Изкуството е с корени в контекста.
Пиковете са манна небесна. Знак!
Мъглата притеснява до несигурност,
но си е факт – то значи място има!
Не с оправдания се случват чудеса –
те истина са, нежели незрима.
И „тайна” има – не от „аз” зависи – т.е. и заслуга няма.
Знаеш ли температурата за Здраве,
и че всичко се превръща в благодарност.
Не съм, не си, не са – представителната извадка.
Както не съм и… личната си карта.
А целият съм Благодарност. Но не следвам „ритуала”.
Напук на силния финал – Ще легна във баналност.
И ще Ви виждам в хората… в квартала.
Те не са по-долу. И така ще ги обичам „безпричинно”.
Научих се на „своя” (то значи псевдо-) адекватност.
Къде ли ни е общото подмножество!?
Обидно ли ми е да бъда 000 000 000 – ност.
„Хайде чао, че ще заплача”… но от Радост.
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2008-08-14T20:29:24+03:00

да се превърне в... Личност.Важно е