Попитах слънцето, то гледа отвисоко
останаха ли хора на земята?
Погледна ме учудено, дълбоко
намръщи се, зад облака видях как се премята.
От яд…
Попитах вятъра, нали навсякъде прибягва
един поне да ми покаже… трябваше…
той грабна думите ми, завъртя ги
изхвърли ги в дълбока бездна... вече на парцали.
Дали да питам хората, пък може някой да ми каже
душите им нали са голи , даже
дори да нямат много време… една порода сме
ей, дявол да го вземе…
От толкоз търсене…забравих си въпроса
…май беше нещо за обичане на …хора …
© Мая Ангелова Todos los derechos reservados