maiaan (Мая Ангелова)
134 337
15.10.2015 г., 21:21 ч.

Въпроси 

  Поезия » Бели стихове
558 0 2

Попитах слънцето, то гледа отвисоко
останаха ли хора на земята?
Погледна ме учудено, дълбоко
намръщи се, зад облака видях как се премята.
От яд…
Попитах вятъра, нали навсякъде прибягва
един поне да ми покаже… трябваше…
той грабна думите ми, завъртя ги
изхвърли ги в дълбока бездна... вече на парцали.
Дали да питам хората, пък може някой да ми каже
душите им нали са голи , даже
дори да нямат много време… една порода сме
ей, дявол да го вземе…
От толкоз търсене…забравих си въпроса
…май беше нещо за обичане на …хора …




© Мая Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз благодаря за коментара! Хареса ми!
  • Диогене,поспри!Откажи се.
    Хора има,човеците свършиха.
    Тези тук със слушалки в ушите
    не приемат въпроси от възрастни.
    Без пари вече няма доверие,
    нито обич, ни хляб, нито покрив.
    Ти се кръстиш почти суеверно,
    но все пак ще останеш без отговор!

    Благодаря за удоволствието!И вдъхновението!
Предложения
: ??:??