Какво е да изпращаш влак,
когато слънцето угасва?
Едно е да си мил и благ –
когато мъката нараства,

а друго – да подлагаш крак
на някой в тесните пътеки.
Едно е да живееш в мрак,
а друго: в дни красиви, леки.

Едно е да си сам. Аз знам:
светът навярно ни обича.
Когато с плам издигаш храм,
е друго. Пътят криволичи.

Какво остава ти в нощта –
когато спят звездите горе?
Какво ще помниш през деня?
Какво, приятелю, ще сториш?