4 июл. 2020 г., 07:48

Въпроси

680 1 0

Какво е да изпращаш влак,
когато слънцето угасва?
Едно е да си мил и благ –
когато мъката нараства,

а друго – да подлагаш крак
на някой в тесните пътеки.
Едно е да живееш в мрак,
а друго: в дни красиви, леки.

Едно е да си сам. Аз знам:
светът навярно ни обича.
Когато с плам издигаш храм,
е друго. Пътят криволичи.

Какво остава ти в нощта –
когато спят звездите горе?
Какво ще помниш през деня?
Какво, приятелю, ще сториш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...