Jul 4, 2020, 7:48 AM

Въпроси

  Poetry » Other
675 1 0

Какво е да изпращаш влак,
когато слънцето угасва?
Едно е да си мил и благ –
когато мъката нараства,

а друго – да подлагаш крак
на някой в тесните пътеки.
Едно е да живееш в мрак,
а друго: в дни красиви, леки.

Едно е да си сам. Аз знам:
светът навярно ни обича.
Когато с плам издигаш храм,
е друго. Пътят криволичи.

Какво остава ти в нощта –
когато спят звездите горе?
Какво ще помниш през деня?
Какво, приятелю, ще сториш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....