18 sept 2007, 16:53

ВЪПРОСИ

  Poesía
950 0 15

Преглътнах думите напук, да мога
да ти покажа как боли мълчанието.
(Гордостта единствено прикрива болката,
а след нея хилядите окончания.)

Омръзна ми да бъда между редовете.
(Ти дори не искаш да ме прочетеш)
Очите ти ме парят, а са слепи,
(на мен се паднаха очите на слепец.)

Сега съм запетая, хладно многоточие,
изгубено във сивото пространство.
Мълчанието събужда хиляди въпроси,
но те са празни. Аз съм празна..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сияна, ти си пич и те обичам.
  • И в мъничката точица се крие тиха мисъл...
    прибавиш ли дъгичка пък - ще стане запетая.
    И всъщност... този знак изълнен е със смисъл,
    нестихващ и неразгадаем е - като безкрая!

    Поздрави, Сиянче! Прекрасно е! Много, много ми хареса!

  • Браво, Сиска!
    Прегръщам те!

    п.п.Можеш вместо ,,събужда'', да бъде ,,буди''.
    Зради ритъма. Но както си решиш и така е хубаво!
  • Браво!
  • Браво, Сияна!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...