18.09.2007 г., 16:53 ч.

ВЪПРОСИ 

  Поезия
798 0 15

Преглътнах думите напук, да мога
да ти покажа как боли мълчанието.
(Гордостта единствено прикрива болката,
а след нея хилядите окончания.)

Омръзна ми да бъда между редовете.
(Ти дори не искаш да ме прочетеш)
Очите ти ме парят, а са слепи,
(на мен се паднаха очите на слепец.)

Сега съм запетая, хладно многоточие,
изгубено във сивото пространство.
Мълчанието събужда хиляди въпроси,
но те са празни. Аз съм празна
..

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??