ВЪПРОСИ

Poetry

944 0 15

Преглътнах думите напук, да мога
да ти покажа как боли мълчанието.
(Гордостта единствено прикрива болката,
а след нея хилядите окончания.)

Омръзна ми да бъда между редовете.
(Ти дори не искаш да ме прочетеш)
Очите ти ме парят, а са слепи,
(на мен се паднаха очите на слепец.)

Сега съм запетая, хладно многоточие,
изгубено във сивото пространство.
Мълчанието събужда хиляди въпроси,
но те са празни. Аз съм празна..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gerrda (Геновева Христова)

Сияна, ти си пич и те обичам.

2007-09-20T06:24:00+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

И в мъничката точица се крие тиха мисъл...
прибавиш ли дъгичка пък - ще стане запетая.
И всъщност... този знак изълнен е със смисъл,
нестихващ и неразгадаем е - като безкрая!

Поздрави, Сиянче! Прекрасно е! Много, много ми хареса!

2007-09-19T21:35:38+03:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, Сиска!
Прегръщам те!

п.п.Можеш вместо ,,събужда'', да бъде ,,буди''.
Зради ритъма. Но както си решиш и така е хубаво!

2007-09-19T16:30:50+03:00
плам (Пламена)

Браво!

2007-09-19T12:37:09+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Браво, Сияна!

2007-09-19T08:26:42+03:00