10 jun 2009, 8:12

* * * (въпроси)

536 0 1

  

 Защо изчезна ти във мен...?

 Защо направи ме щастлива...? 

 И пак Любов си в този ден,

 когато мъката ми дива

 ме хвърля в размисъл безумен

 и всичко в мене се превива...

  

 Нима ще свърша аз забулен - 

 в очакване измамен,

 в сън и в плява...?

 Дали това е само драма -

 обречена отдавна на забрава...?

 Прилича тя на стара дама,

 измъчена, но пак желана...

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Все така и все по толкова

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...