Jun 10, 2009, 8:12 AM

* * * (въпроси)

  Poetry » Love
533 0 1

  

 Защо изчезна ти във мен...?

 Защо направи ме щастлива...? 

 И пак Любов си в този ден,

 когато мъката ми дива

 ме хвърля в размисъл безумен

 и всичко в мене се превива...

  

 Нима ще свърша аз забулен - 

 в очакване измамен,

 в сън и в плява...?

 Дали това е само драма -

 обречена отдавна на забрава...?

 Прилича тя на стара дама,

 измъчена, но пак желана...

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Агапея Полис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления! Все така и все по толкова

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...