10.06.2009 г., 8:12

* * * (въпроси)

538 0 1

  

 Защо изчезна ти във мен...?

 Защо направи ме щастлива...? 

 И пак Любов си в този ден,

 когато мъката ми дива

 ме хвърля в размисъл безумен

 и всичко в мене се превива...

  

 Нима ще свърша аз забулен - 

 в очакване измамен,

 в сън и в плява...?

 Дали това е само драма -

 обречена отдавна на забрава...?

 Прилича тя на стара дама,

 измъчена, но пак желана...

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления! Все така и все по толкова

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...