10.06.2009 г., 8:12

* * * (въпроси)

535 0 1

  

 Защо изчезна ти във мен...?

 Защо направи ме щастлива...? 

 И пак Любов си в този ден,

 когато мъката ми дива

 ме хвърля в размисъл безумен

 и всичко в мене се превива...

  

 Нима ще свърша аз забулен - 

 в очакване измамен,

 в сън и в плява...?

 Дали това е само драма -

 обречена отдавна на забрава...?

 Прилича тя на стара дама,

 измъчена, но пак желана...

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления! Все така и все по толкова

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...