17 feb 2009, 23:37

Въпроси

1K 0 8

                       Въпроси

 

Често ми задаваш разни въпроси,

на които не може да се отговори само с "да" или "не."

Виж ме! И добре представи си,

че в гърдите си нямам  компютър, а имам сърце!

 

То не е направено със схеми и чипове,

в него нещо друго ври и звучи,

то е пълно с образи и спомени за мигове,

там някъде място имаш и ти.

 

В сърцето ми има много любов и малко омраза,

и са събрани много образи и много мечти,

то трябва да стане  tabula rasa,

за да се нарисуват образи с нови черти.

 

Ако те срещнех тогава, за когато ме питаш,

щях да се радвам и да те гледам с любов,

щях да искам за себе си нещо да ми разкажеш,

но да се втурна в живота ти не бих бил готов.

 

Една мимолетна среща още не е любов,

макар и скътана дълбоко в сърцето,

тя трябва да се извади и оцени с поглед нов,

за да се види и душата, не само лицето.

 

Ето затова възторжено щях да те гледам,

с радост щях да слушам за твойте дела,

не бих се стремил към лесна победа,

особено като знам

какво скъпо нещо за мен си била.

 

Скъпите неща с много нежност се пазят,

дори тогава, когато ги гледаш в чужди ръце!

Грубияните само веднага посягат,

защото в гърдите си имат компютър, а нямат сърце,

                                        1999 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...